На 21 май православният свят почита светите равноапостоли Константин Велики и Света Елена — личности, оставили дълбока следа в историята на християнството. У нас празникът е известен не само с именния ден на хиляди българи, но и с едни от най-мистичните народни обичаи, съхранени през вековете.
Според историческите сведения император Константин Велики е владетелят, който узаконява християнството в Римската империя през IV век. Неговата майка — света Елена — остава в историята с поклонническото си пътуване до Йерусалим, където според преданието открива Христовия кръст.
В България денят има особено значение в Странджа, където традицията оживява чрез древния ритуал на нестинарството.
Нестинарство е сред най-любопитните и загадъчни български обичаи. Вечерта срещу празника нестинари танцуват боси върху жарава, носейки икони на светците. Местните вярват, че огънят има пречистваща сила, а танцът носи здраве, плодородие и предпазва от бедствия.
Ритуалът съчетава християнски символи и много по-древни езически вярвания, което го прави уникален културен феномен, познат далеч извън България.
На 21 май имен ден отбелязват:
Името Константин идва от латинската дума constans — „постоянен“, а Елена се свързва със значения като „светлина“ и „сияние“.
Народните вярвания около празника също са любопитни. Смята се, че:
И до днес Св. св. Константин и Елена остава празник, който съчетава история, духовност и магията на българските традиции.