На 7 юли отбелязваме Вмца Кириакия (Неделя) Никомидийска, преп. Тома Малеин и преп. Акакий Синайск.
Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица.
Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрай, след като Неделя решително заявила: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.
Свети преподобни Тома Малейски и Акакий
Преди да приеме монашески сан, преподобният Тома служел във войската и бил известен с богатството и храбростта си. Той притежавал голяма телесна сила и извършил немалко подвизи в сраженията - много пъти благодарение на него съплеменниците му удържали победи над враговете. Но поради любовта си към Христа, Тома оставил света и житейската суета и поел благото Христово иго - монашеския чин. Той се стремял да се уподоби на своя Господ, като се обрекъл на нищета и възпитавал в себе си смирение, за което търсел наставленията на богоугодни подвижници от различни манастири, известни с постническия си живот. Пожелал пълно спокойствие за постническите си подвизи, Тома се отправил в пустинята. През нощта пред него заблестял огнен стълб на небето и самият свети пророк Илия му се явил, за да му покаже пътя към вътрешността на пустинята. Упътван от такъв водач, Тома стигнал планината, наречена Малея, която станала за него същото, каквото за Илия планината Кармил. Тук той заживял в самота, пребивавайки в общение само с Бога и сподобявайки се с божествени откровения и видения.
Както преди, докато живеел в света и храбро побеждавал видимите врагове, така и сега, след като оставил света и обитавал в пустинята, с непрестанната си молитва като с остър меч поразявал и прогонвал невидимите пълчища от зли духове. И както не може да се скрие от погледите на човеците град, който стои навръх планината, или звезда, сияеща на небесната твърд, така и преподобният Тома не могъл да се скрие от хората в пустинната планина Малея, където сияел със своята святост като ярка звезда и озарявал земята.
Когато хората научили за подвижника, той станал просветител за помрачените в разума и помощник на нуждаещите се от помощ, защото Бог му дал силата да чудотвори и благодатта да изцелява. Той по чуден начин изцелявал всякакви болести, давал прозрение на слепите, на недъгавите възвръщал способността правилно и леко да ходят, а веднъж по неговата молитва на безводно място се открил извор на вода. Не само по време на земния си живот Тома извършвал множество чудеса, но и след като се преставил в Бога, ставали чудеса от честните му мощи. Вярващите получавали необикновено бързо изцеление от всякакви недъзи и дори от неизлечими болести, а също и от беснуване - по молитвите на светеца, и по благодатта на Христа, нашия Бог.