Председателят на Литературен клуб "Христо Ботев" при НЧ "Просвета 1925" - гр. Мездра Светла Дамяновска спечели първа награда в литературния конкурс на тема "Последният ден на 21 век - реален или фантастичен?", организиран в рамките на Проекта "Nickname: В@зов", част от пилотната инициатива на Столична община "Академия за визионери". Нейният разказ "Последният ден на 21 век" беше класиран от журито на първо място в категорията „Разказ в 10 изречения“ във възрастовата група „26 г.+“.
В конкурса взеха участие автори от различни поколения с поетични и белетристични произведения, вдъхновени от първия фантастичен разказ в българската литература - „Последният ден на ХХ век“, написан от народния поет през 1899 г. Те се съревноваваха в три категории: „Twitter поезия“ (ограничение до 140 символа), „Разказ в 10 изречения“ и „Хайку“ (три реда, съдържащи съответно 5-7-5 срички) в три възрастови групи - 8-15 г., 16-25 г. и 26 г.+.
Конкурсът имаше за цел да даде изява на любители и да подкрепи един нетрадиционен поглед към класическите автори като Иван Вазов. С него беше почетена и 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература.
Произведенията, създадени в рамките на двата конкурса - литературен и визуален, бяха представени на 22 септември в „Tobacco Garden Bar“ в столицата. Отличените творби ще бъдат запечатани в „капсула на времето“, която ще се съхранява в Регионален исторически музей - София и ще бъде отворена в последния ден на XXI век - 31.12.2100 г.
***
Последният ден на 21 век
Днес е 31 декември 2100 г. и аз пия деликатесна планинска вода (на сравнително прилична цена) в Туристически комплекс „Дядо Йоцо гледа“ край курортното селище Очиндол, кацнало на скалите над Искърския проток, по който в момента напредва един сравнително малък круизен кораб. Времето е приятно, декемврийската температура - умерена (някъде към 37 градуса по Целзий), а слънчевата радиация - почти в норма, така че днес имаме код „Жълто” и можем да излизаме на открито, макар и за кратко.
Преди малко ходих до паметника на вазовия герой, който вече 94 години се възправя на канарата (някога предлагала гледка към Искърския каньон, а сега облизвана от морските вълни) и там, в реставрираната беседка видях клонинга на великия български писател Иван Вазов, който седеше и пишеше саморъчно на листове хартия (едно вече изчезнало човешко умение) откъси от творбата „Неотдавна“, които продаваше на туристите. Платих 300 булгара (паричната единица, въведена у нас, след като държавите от бившия континент Европа са премахнали общата си валута) и си взех един лист за спомен.
И сега, докато седя на сянка, сричам текста: „…параходът пореше дебелите тъмнозелени води на Черно море, пенеше ги, обеляваше ги, разшумотяваше ги и ги оставяше дълго време да се преливат, разиграват и бърчат по дирята му… На изток морският шир се повече и повече закръгляваше и най-после се сливаше със синината на небето, и вече не се виждаше нищо. Тайното с непроницаемото издигаха преграда пред очите, хаосът заместяше живата, познатата природа.”
Да, хаосът отдавна беше заместил живата, познатата природа, за което несъмнено си беше виновно човечеството, но това все пак са греховете на предците - нашето поколение вече не воюва с природата и се надява и тя да престане да воюва с нас.
Изчаках да се стече в гърлото ми последната капка кристална вода от чашата, прибрах сувенира в куфарчето си за документи, погледнах си часовника и видях, че вече е време да потеглям към с. Очиндол, където след 1 час щеше да започне националният търг на произведения на земеделското и животновъдно изкуство. Бях инструктирана от моите шефове да наддавам без притеснение и на всяка цена да се сдобия с двата розови домата и 100-грамовата бучка овче сирене, които фигурираха в каталога.
5-6 август 2021 г., Светла Дамяновска
