Неделя Сиропустна, наричана от народа Сирни Заговезни или Прошка винаги се чества седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Според българската народна традиция празникът е границата между зимата и пролетта – природата, която се възражда.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат думи на прошка: „Прощавай, мале, тате.” „Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор. На Сирни Заговезни традицията повелява всеки да поиска прошка от близки и познати за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил.
На този ден са палят огньове и се прескачат за здраве, въртят се оратници, за да се прогонят злите сили. На сирнишката трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, бяла халва. След вечеря се прави ритуалът „хамкане”. На дълъг конец се връзва яйце или халва. Вярва се, че който успее да отхапе първи, цяла година ще се радва на добро здраве.
В Козлодуй, парка „Турлашка махала”, традиционно се проведе празникът, с който отбелязваме началото на Великденските пости – Сирни Заговезни. НЧХП „Христо Ботев – 1879” и ККП „Турлашка махала” бяха основни организатори на събитието. Те се бяха погрижили на масите да има традиционните ястия – сирене, баница, туршийка и питка. Заговезни пресъздадоха самодейците, като импровизираха гости при кумовете. Малките артисти от детския театрален състав към читалището направиха ритуала хамкане на халва и яйца. Гражданите се хванаха на кръшно българско хоро, а за хубавата музика се погрижи младежкият духов оркестър. Оратници въртяха момичетата и момчетата от група „Феникс”.
Кметът на община Козлодуй, Маринела Николова, също присъстваше на празника, който е част от Общинския културен календар.
Старите турлаци си спомнят, че навремето, когато предците им са живели в Сърбия, са били разпръснати в няколко махали. Всяка неделя палели огньове и въртели оратници, за да се видят, живи ли са, здрави ли са. Ако от някоя махала не са виждали огньове, всички отивали да проверят дали хората там са добре. В годините след преселението им в село Козлодуй, обичаят се пренесъл на Сирни Заговезни. С огньовете се гонят бълхите от къщата и злите духове.