Традицията за честването на Богоявление в Мездра датира от началото на XX век

Традицията за честването на големия християнски и народен празник Св. Богоявление (Кръщение Господне, Йордановден) в Мездра датира от началото на XX век, когато селището на левия бряг на река Искър постепенно започва да се разраства след откриването на железопътната спирка Мездра - Враца (1897 г.).

Както е известно, по това време Богоявление се е чествало на 19 януари по стария, Юлиански календар, а не на 6 януари по новия, Григориански календар, както е в момента.

Тържественото отбелязване на празника започвало с водосвет, който се отслужвал на площада при жп гарата, а след построяването на православния храм „Св. Георги Победоносец” (1932 г.) - с черковна служба в църквата, последвана от водосвет отново при гарата. Водосвета извършвали тогавашните енорийски свещеници Андрей п. Петров, Николай Нинчев, Иван Диков и Йордан Въевски. По-сетне литийно шествие се оправяло към „железния” мост на Орханийското шосе (стария мост на Искъра), където кръстът се хвърля и до днес.

Ето как е отразено това събитие в началото на 30-те години на миналия век в излизащия по онова време в Мездра независим вестник за просвета, култура и стопанство „Искърски фаръ” (1929-1944 г.). В един от януарските броеве на седмичника през 1930 г. четем:

"На 19 т. м-цъ, Богоявление, се извърши отъ свещеникъ Н. П. Нинчевъ тържественъ водосветъ на площада при гарата, при масово стичане на гражданството и всички длъжностни лица. Следъ това цялото шествие отиде при железния мостъ на Искъра (Орханийското шосе), гдето свещеникътъ хвърли кръста въ реката. Хвърлиха се да ловятъ кръста Ив. Христовъ-Комитата, Кирилъ Георг. Стояновъ и Цв. Наковъ. Кръстътъ бе хванатъ отъ К. Г. Стояновъ." (в. Искърски фаръ, бр. 16, 23 януарий 1930 г.).

Две години по-късно, в началото на 1932 г. същото печатно издание съобщава: "На 19 т. г., Богоявление, стана водосветъ на площада при гарата, извършенъ отъ свещениците Н. П. Нинчевъ и Андрей п. Петровъ. Първиятъ каза хубаво слово. Кръстътъ бе хвърленъ въ р. Искъръ от моста на Орханийското шосе. Четири-петъ души се хвърлиха за кръста. Хвана го Кирилъ Г. Стояновъ." (в. Искърски фаръ, бр. 113, 28 януарий 1932 г.).

А година по-късно в рубриката „Хроника” четем: „На Богоявление се извърши въ черква голяма служба съ хоръ. Черквата се оказа много тясна да побере богомолците. Водосветъ стана на площада при гарата, а кръстътъ бе хвърленъ въ Искъра. Между ледовете го хвана младежа Цв. Наковъ.” (в. Искърски фаръ, бр. 160, 21 януарий 1933 г.).

По обясними причини след 1944 г. честването на Богоявление по този тържествен начин е прекъснато.

Традицията за хвърлянето на кръста от стария мост на река Искър в Мездра е възродена в началото на 90-те години на миналия век по инициатива на тогавашния енорийски свещеник о. Методий Цветански и на о. Огнян Георгиев, председател на развиващото активна дейност по това време християнско движение „Вяра, Надежда и Любов”.

През 1998 г., например, Богоявленския кръст извади Цветан Замфиров, а през 2001 г. - известният местен зевзек Дико Коцев, по прякор Дико Патицата.

"Спасители" на кръста през последното десетилетие и половина са Александър Лилов (2005), Радуил Георгиев (2006), Валентин Тодоров (2007, 2008), Йоло Николов (2009, 2011), Павел Николов (2010, 2012, 2014), Николай Тошков (2013), Иво Маргински (2015, 2016), Косто Кръстев (2017), Калин Наумов (2018), Михаил Мостров (2019) и Иван Иванов (2020).

 

Мирослав Гетов, Краеведско дружество - Мездра