Очакваме Бъдни вечер! Според библейското предание в тази свята нощ започват родилните мъки на Дева Мария и е начало на Христовото рождение. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Иисус Христос.
Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.
Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".
Върху трапезата на Бъдни вечер се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Празничната маса включва обреден хляб, наречен "Боговица" или "вечерник".
Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, а брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.
Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. Вярва се, че с тази пепел се лекуват заболявания.
Днес приключват и четиридесетдневните Рождественски пости.
Освен Бъдни вечер, на 24 декември празнуваме и имен ден, тъй като почитаме и паметта на света преподобномъченица Евгения. Имен ден празнуват Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малик, Мален, Малена, Малин.
Света Евгения била римлянка дъщеря на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил управител на Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Родителите й се надявали да осигурят нейното бъдеще чрез женитба с един от знатните и богати момци по онова време.
Но младата Евгения не се увличала от мечти нито за женитба, нито за някакво бляскаво бъдеще. Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което предизвикало преврат в нейните чувства и понятия, и езическата обстановка й станала чужда. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото учение. Поразена от християнските песнопения Евгения решила окончателно да се присъедини към християнското общество. Като не се надявала да получи за това позволение от своите родители, а напротив, като се бояла, че ще срещне всевъзможни пречки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни слуги Прот и Якинт да вървят с нея. Тя се облякла в мъжки дрехи, за да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се препоръчала за брат на придружаващите я слуги. Всички те били приети и скоро кръстени от епископ Елий, известен със своя свят живот.
Като се предала всецяло на монашеско подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след смъртта на игумена единодушно била избрана на негово място. Бог я подкрепял в нейните необикновени трудове и я удостоил с дар на чудотворство. Изцерявайки чрез молитва болните, тя придобила известност. Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите обикновени последствия – завист и клевети.
Евгения решила за изобличаване на клеветите да открие своята отдавнашна тайна пред баща си Филип. Не само той и майка й Клавдия, но и целия народ, който присъствал на това възторжено се провикнал: "Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е истински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата!"
След това управителят Филип с всичкия си дом и с множество народ приели Христовата вяра. Като узнали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отрече от християнската вяра, или да бъде уволнен от длъжността управител. Филип предпочел последното и тогава бил поставен за епископ. Но не послужил дълго на християните в сан на светител: той бил убит по заповед на новия градски управител – Терентий. След смъртта на Филип семейството му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му Клавдия заедно с блажената си дъщеря се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространението на Христовата вяра. За това и Евгения била предадена на мъки обезглавена през 262 г.