Навръх Рождество Христово, 25 декември 2021 г., на 93-годишна възраст почина доайенът на Литературен клуб „Христо Ботев“ при Народно читалище „Просвета 1925“ - Мездра Йордан Борисов - писател дисидент, поет, публицист и общественик, председател на Съюза на писателите земеделци в България.
***
Йордан Борисов е роден на 13 март 1928 г. в с. Руска Бела, Врачанско. Завършва гимназия в гр. Враца. От 1944 г. до 1947 г. членува в Българския земеделски младежки съюз (БЗМС).
През 1950 г., по време на военната си служба в Пловдив, е осъден на 12 години лишаване от свобода за написването на романа „Борба за щастие“ (1948) и неиздадени литературни творби против комунистическа власт. От тях излежава половината, преминавайки през Пловдивския затвор и две години през ада на „Българския ГУЛАГ” на остров Персин край Белене.
След излизане на свобода завършва Учителския институт във Враца и няколко десетилетия е начален и прогимназиален учител в Добруджа, Родопите, Белоградчишко и в родния Врачански край. За всеотдайната си работа като учител по български език и литература и множеството научни статии в педагогическия печат е удостоен от Министерство на народната просвета с първи клас учителска квалификация.
Печатал е поетични, белетристични и публицистични творби в местния, регионалния и централния печат, в литературните сборници „Искър“, „Присъствие“, „Детелина“ - т. I, II, III, IV и V и в литературните алманаси „Ескус“ и „Околчица“. Бил е редактор на в. „Литературно знаме“, сп. „Земеделска мисъл“, както и член на редакционната колегия на в. „Литературно земеделско знаме“.
Автор е на повече от 30 книги с поезия, белетристика, публицистика, литературна критика и краезнание. Сред тях са първата му стихосбирка - „Прохождане” (1945), романът „Борба за щастие” (1948), стихосбирките „Душа под ключ“ (1993), „Отключени души“ (1998), „Градът на кестените“ (2007), „Попътни строфи“ (2012) и „Късни цветя” (2015), сборникът с гатанки „Детелини“ (1997), романът трилогия за Сергей Румянцев „Поет на нацията” (2003, 2005, 2010), трилогията „През иглено ухо“, краеведското изследване „Ботевият четник Никола Нанов“ и монографиите в стихове „Тайни на поезията и прозата“ (2017) и „Вълшебства на поезията“ (2018).
Учредител е и председател на Съюза на писателите земеделци в България от неговото основаване през 1997 г. до смъртта си.
***
"Поезията и белетристиката са моят живот, споделяше приживе Йордан Борисов. С книгите преминах през ада на затвора и на лагера в Белене. С тях оцелях и се върнах в учителската професия. С тях живея и се чувствам пълноценен човек в моите напреднали години."
Въпреки че е бил репресиран от комунистическата власт, до сетни си час Бай Йордан не таеше омраза към никого. Възпитан и интелигентен, той излъчваше рядко срещана благост, скромност и житейска мъдрост. А да общуваш с него беше истинско интелектуално приключение и духовно богатство.
Поклон пред светлата му памет!
Да надникнем в поетичния свят на Йордан Борисов чрез няколко негови стихотворения:
ВИТИНСКИ ИМПРЕСИИ
1.
Така са ниско тук звездите -
в среднощ докосват се с ръка…
Дочуваш шепот на горите
и сладък ромон на река…
Не може тук да не мечтаеш
за топли устни на жена…
За грешка - да не се разкаеш
в поклон пред тази планина!
2.
Неземно, сякаш тук е всичко -
и незалязлата луна,
която в облаците тича,
и утринната ведрина…
Войнишките ни стъпки дръзко
единствени в зори кънтят,
догдето слънцето пролъсне
по стръмния Витински път…
3.
В зори пристигаме за труд
с лопати, кирки и колички…
И чуй се тътен - тук нечут
от горските смълчани птички…
Избяга заек… Еж се скри…
Сърничка хукна през гората…
До вчера сънните гори
загубиха си тишината…
СЛЕД ДИВИЯ ПОРОЙ
Реката вчера беше буйна,
а днес е баричка тя пак…
Буча водата мътноструйна,
а днес бълбука жабуняк.
Остави камъни и пясък
и подари ни сив покой.
На гарвани се чува крясък
след дивия жесток порой.
Подскачат плахо край водата
кадънки долетели две.
И литват горе в небесата,
где жерав жерави зове.
ХРИЗАНТЕМИ
Цъфтят във късните ни дни,
засмени бели хризантеми…
Цветя за хубави жени
със пръстени и диадеми.
За теб изплитам стихове
и славя всяка твоя песен…
Долитат и отлитат ветрове -
последните във мойта есен…
Цветя последни - скръбен вик,
откъснати във късен ден…
Отива си последен миг
от обич тиха озарен…
МОЯТ ПЪТ
Не съм воювал със бердана
и сабя Ботевска въртял,
но на Околчица в Балкана
сълзи проливал съм от жал.
Осеях моя път с балади,
от Добруджа до Три уши.
И бях на Янини грамади
със свещ за братските души.
След мен вървяха злобни псета
разстрелваха ме всеки ден.
Изправях се и с лъвска чета
вървях, от Юди несразен.
ДУША ПОД КЛЮЧ
Светилникът в душата ми заключена
угасваше на дигата в Персин.
И само стих сред нощите измъчени
разнежен шепнеше за моя син.
И аз, заключеник, Икар на остров див,
на сън пера събирах за крила.
И молех се на Бог здрав и жив
да полетя над родните села.
НЕПОГРЕБАНИЯТ
Познатите върби все тъй мълчаха.
И лодката удари нос в брега.
При гроба онзиденшен трима спряхме
и в ужас там видяхме чифт крака.
В нощта тук беше бурята лудяла.
И ято врани долетяло бе.
Загребах пръст и грозните пищяли
засипах под вечерното небе.
ЗЕМСИСТИ
На Ал. Йорданов, въдворен в затвора Белене
Ний пием и пушим, и псуваме
жестоката власт на червените.
Ний пием и лудо умуваме
дали да прережем си вените.
Дали да преклоним главите си
овчици да бъдем ний кротички?
Дали да затворим очите си
с куршума среднощен в челото си?
Ний пием и пушим, и псуваме,
че нас ни затварят в затворите,
че карат ни с бич да слугуваме
на властници злобни в оборите.
Че ние за правда жадуваме,
за правда човешка и щастие,
и краят жесток пророкуваме
на черното днеска всевластие.
