Свети Мирон бил презвитер в Ахая по време на царуването на римския император Деций ( 249 - 251 г.), а управител на тази област бил Антипатър.
Веднъж, на празника Рождество Христово, Антипатър влязъл в християнския храм, за да улови християните, събрани на молитва, и да ги предаде на мъчения. Като видял това, свети Мирон се преизпълнил с ревност, със сила изобличил игемона и го укротил. Заради това той бил хванат по негова заповед и предаден на жестоки мъчения: окачили го на дърво и стъргали тялото му с железен гребен. След това го горили с огън. Накрая бил хвърлен в силно разпалена и изригваща страшни пламъци пещ. В същия миг от пещта излязъл огън и изгорил сто и петдесет нечестиви слуги на управителя, стоящи наблизо. По благодатта на Христа, светият останал жив, като не претърпял никаква вреда, и стоейки сред пещта, благославял Бога. В същото време в нея се виждали свети ангели, стоящи сред огъня около светеца и охлаждащи пещта. Когато пещта угаснала и светецът излязъл от нея, без да претърпи вреда, Анитпатър започнал да го принуждава да се поклони на идолите. Светият не изпълнил тази нечестива заповед и управителеят наредил да одерат кожата му на ремъци. Като взел от себе си един ремък, светият мъченик го хвърлил в лицето на управителя. Отново го подложили на стъргане с железни куки, а след това го хвърлили на зверовете да го изядат. Той обаче останал невредим.
Тогава Антипатър, като видял себе си посрамен във всичко от понеслия страданията заради Христа Мирон, се преизпълнил с гняв, побеснял и се самуебил. А светият мъченик бил отведен в град Кизик, където бил обезглавен