Ние, врачаните, си имаме свои адети. Сядаме в кафенето или си шушукаме с познати на улицата и почваме: това не е редно, онова не е правилно или вижте – общинските съветници пак ни промениха местните данъци и такси…
Царе сме да намираме кусури. Когато, обаче, трябва да кажем мотивираното си мнение по даден общински проблем – никакви ни няма. Ето, например, днес. Общинската администрация е обявила в конферентната зала на общината обществено обсъждане дали и с колко да се променят данъците и таксите. Традиция е, обаче, кусурлиите-врачани да не са в залата и гласно да изкажат мнението си „за“ или „против“ и защо трябва или не трябва да се промени нещо. Мълчим си. После в кафенето попържваме местните сенатори, че ни променили данъците и таксите.
Това си е врачанска традиция. Ние да си мълчим – вероятно от страх нещо да не си навредим или от мързел да си вдигнем задника от топлия креват. После някой ни е крив…
Поради тази врачанска традиция - залата при тези обсъждания да е почти празна от гражданско присъствие, общинската администрация насрочва мероприятието в малката конферентна зала на институцията. За проблема питаме общинският съветник Борислав Банчев.
Господин Банчев, очаквате ли да има интерес от жителите на Враца към общественото обсъждане за промяна на данъците и таксите във Враца?
Борислав Банчев: Наистина традицията е врачани да не се интересуват от обществените обсъждания по един или друг проблем, предложение или решение на общинските съветници или предложение на администрацията. Приемат нещата за сигурни и като даденост. А това не е така. Без участие на гражданите на Враца в обществените обсъждания нищо няма да се промени. Моят апел е: повече хора да дойдат днес в 17 часа в Конферентната зала на общината, за да изкажат своите мотиви „за“ или „против“ вземането на решение от общинските съветници.
Дали врачани ще „чуят“ апела на общинския съветник – не се знае. Вероятно ще го подминат мълчаливо и утре ще подплатят кафе-пиенето си с всякакви коментари. Има обаче някаква надежда този път безразличието на врачани към собствените им проблеми да не надделее и залата да се напълни с мотивирани за правилното решение на проблема хора. Може би… А дано…
Каролина Краева