Всяка пета онлайн покупка на потребителите през последните три години е била менте. Това сочи анализ на „Активни потребители“ в електронния регистър с актовете на Комисията за защита на потребителите (КЗП) относно нелоялни търговски практики, влезли в сила през 2018, 2019 и 2020 г. Техният общ брой е 167, като се разделят в три основни икономически сектора.
Оказва се, че делът на оплакванията през 2018 г. достига до 71,26%. През следващите две години жалбите намаляват значително - 18,56 на сто през 2019 г., и 10,18% през 2020 г. Според експерти от „Активни потребители“ спадът на сигналите се обяснява с дългия процес на влизане в сила на актовете - от 1 до 3 години.
В рамките на анализираните 3 години в икономическия сектор „услуги, свързани с почивка” са установени 75 случая на нелоялни търговски практики, или 44,91% от всички за периода 2018-2020 г.
Преобладават сигналите, свързани с хотели, мотели и къщи за гости - 58, следвани от тези в ресторанти и барове - 10.
При „Потребителски стоки” са регистрирани 58 нарушения, или 34,73% от всички за разглеждания период, а при телекомуникационни услуги - 22 случая на нелоялни търговски практики. Най-честите оплаквания се отнасят за подсектор „Осигуряване на стоки в търговския обект” - 41, при електронната търговия те са 13, или 22,4 на сто от влезлите в сила актове в целия сектор.
Докато в първите два сектора обикновено зад всяка нелоялна практика стои различен извършител. В сектор „Електронна комуникация” установените нелоялни практики се отнасят основно до трите мобилни оператора.
Според един от сигналите доставчик на телекомуникационни услуги спира достъпа на клиент до действащ договор, по който потребителят няма никакви задължения, за да го принуди да заплати спорно задължение по друг договор.
„Трите мобилни оператора са най-санкционираните за нелоялни търговски практики. Само за последните 3 години имат над 30 глоби за нарушения. Те обаче са малки и не ги стряскат. По закон трябва да бъдат от 1000 до 30 000 лв., но най-често налаганите са 5-6 хиляди лева средно и тя не е проблем за тях“, коментира председателят на „Активни потребители“ Богомил Николов пред БНР.
Анализът обобщава, че съществуват два вида нелоялни търговски практики - заблуждаващи и агресивни. Най-честите нарушения са свързани с невярна информация за стоките и услугите, премълчаване или прикриване на важна за потребителите информация, а също и отнемане на свободата на избор за потребителя.