Достатъчно е някой в стаята да се прозее и… след секунди още няколко усти се отварят широко. Дори само като четем за прозяване, често усещаме желание да го направим. Но защо нещо толкова обикновено е толкова „заразно“?
Прозяването не е просто знак за умора или скука, както често си мислим. Учените смятат, че то има важна роля за мозъка. Когато се прозяваме, поемаме дълбоко въздух, охлаждаме мозъка и подобряваме концентрацията си. Това е като бързо „рестартиране“.
Заразното прозяване обаче е още по-любопитно. Изследванията показват, че то е свързано с емпатията – способността ни да усещаме и разбираме емоциите на другите. Хората, които са по-съпричастни, по-често се прозяват, когато видят друг да го прави. Интересен факт е, че малките деца започват да „хващат“ прозяването едва след 4–5-годишна възраст, когато емпатията им се развива.
Дори животните не са застраховани. Кучета могат да се прозяват, когато стопаните им го правят, а маймуни и шимпанзета показват същото поведение в група. Това подсказва, че прозяването е социален сигнал, а не просто физиологичен рефлекс.
Любопитно е и кога не се заразяваме от прозяване. Хора с аутистичен спектър или с по-слабо изразена емоционална свързаност реагират по-рядко – още едно доказателство за връзката между прозяването и социалното ни възприятие.
Така че следващия път, когато някой се прозее и вие го последвате, не се ядосвайте. Това не е липса на възпитание или знак за скука – а доказателство, че мозъкът ви е социален, чувствителен и… доста податлив на чужди усти.
Жени Иванова