По време на 46-тото преброяване на зимуващите водолюбиви птици у нас беше установена по-висока численост, в сравнение с миналогодишното преброяване –90 вида с обща численост от 206 688 индивида, казаха от Българско дружество за защита на птиците.
Преброяването се проведе в периода от 13-ти до 16-ти януари. В рамките на 4 дни, 42 екипа от експерти и доброволци на БДЗП, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), БАН, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, успяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.
Традиционно основната концентрация на птици бе регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко бяха видовете птици и тяхната численост по Дунав, тъй като по време на преброяването реката беше с високо ниво и липсваха т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици. Голяма част от малките язовири и рибарниците бяха замръзнали.
Екипите успяха да наблюдават и преброят 5851 големи белочели и 32 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответво 2017 големи белочели и 48 червеногуши гъски, а през 2020 г. – 3300 големи белочели и 322 червеногуши гъски. Ненадминат остава резултатът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
Трите най-многочислени наблюдавани вида водолюбиви птици са зеленоглавата патица с преброени близо 43 200 индивида, обикновената лиска - 28 514 и световно застрашената кафявоглава потапница - 26 206. Към момента са обработени малко над 90% от данните, които показват, че общата численост на установените водолюбиви видове птици у нас е 206 688 инд., като по време на преброяването през 2021 г. техният брой е бил малко над 190 000 инд., а през 2020 г. са били 226 636. Тези числености са далеч по-ниски от установените в предишни периоди. Например през 1999 г. и 2000 г. водолюбивите птици у нас са наброявали съответно 404 410 и 652 418 индивида.
От световно застрашените водолюбиви видове, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени 4 ушати гмуреца, 1112 тръноопашати потапници, 2 кадифени потапници в язовир Огоста и 1490 средиземноморски буревестника.
Сред интересните наблюдения са голямата черногърба чайка в района на Северното Черноморие, 849 къдроглави пеликани, 17 550 малки корморана и 84 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера, един розов пеликан в язовир Розов Кладенец, 9 белооки потапнци на язовир Овчарица и 173 червени ангъча по река Дунав при село Попина. Общо за страната бяха регистрирани 29 морски орела, които са вид от Червената книга на България. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – една гривеста чапла по река Огоста, 31 малки бели чапли, 11 бели и 18 черни щъркела в Южна България, две гривести и една речна рибарка от района на Бургас, допълниха от БДЗП.