Криза за лекари и сестри в 70% от болниците

23-03-2022     0      547

Принудително преструктуриране и самозатваряне на част от лечебните заведения в следващите 5-10 години прогнозира изследване. 

Анкетата „Индекс на болниците“, цитирана от социологическата агенция "Галъп интернешънъл" показва острия кадрови дефицит, който изпитват болниците в страната. Над 73% от лечебните заведения са заявили, че имат недостиг на лекари, а около 90 на сто - на медицински сестри. Това води до прегаряне на персонала и влошава качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни мерки според повечето мениджъри ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в следващите пет години. Това са основните изводи от анкетата на „Индекс на болниците“ за кадровия дефицит в здравеопазването. Тя бе проведена през януари и февруари тази година сред 69 болници от цялата страна.

От тях 11.8% са специализирани, 88.2 на сто са многопрофилни, държавна собственост са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със университетски статут са 23.5% от всички участвали. С над 500 легла са 17% от лечебните заведения, около 30% са с между 250 и 500 легла, а с до 250 легла разполагат 53% от участниците в изследването.

Най-често – в 81% от случаите, липсата на специалисти води до прегаряне на персонала, смятат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения посочват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа, а близо 45% от анкетираните посочват като следствие закъсняла или неточна диагностика и намаляване качеството на лечение. Едва за 4% от анкетираните недостигът на лекари не води до последствия.

Близо 42% от анкетираните болници заявяват, че е налице и текучество сред медицинските специалисти в тях. Сред основните причини за това са достигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), разкриване на нови структури (11%).

Още по-голям е проблемът с дефицита на медицински сестри. Недостиг на този вид кадри заявяват близо 90% от анкетираните болници. Като специалностите с остър недостиг са посочени Анестезиология и интензивно лечение, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни болести, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от анкетираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на друг договор.

Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо влияние върху качеството на лечение, става ясно от отговорите на анкетираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите посочват, че недостигът води до липсата на адекватни грижи за пациентите, а 60%, че липсата на тези кадри води до увеличаване на възможността от грешка при болничния престой на пациентите и намаляване на качеството на лечение. Прегарянето на персонала също е сред основните последици от недостига на медицински сестри (82,3%), според 8% от лечебните заведения няма последствия за работния процес.

Основната мярка за справяне с кадровия дефицит според мениджърите е по-доброто заплащане на специалистите. Според 71% от анкетираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, според 59% на младите лекари до 35 години, а според 51% - на лекарите в дефицитните специалности.

Aнкетираните мениджъри са единодушни, че са нужни и промени в болничната система. 68% смятат, че трябва да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база предварително изчислени и публично обявени от МЗ потребности, а 49%, че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в регионите, където няма потребност от тях или нужните кадри за работата им. Според 43% е възможно да се въведе и нов принцип за сключване на договор с НЗОК - на база потребностите от медицинска помощ във всеки регион и комплексността на предлаганите услуги.

Като друга основна възможност за справяне с проблема според 72% от мениджърите е производството на повече кадри от МУ в страната. Също така създаване на по-добри условия за кариерно развитие (30,8%), и подобряване на условията за специализация (33,8%).

Източник: БГНЕС

коментари

Добави своя коментар