Партиите ошашавиха средностатистическия българин. Той тъкмо си хареса някоя от тях след словоизлиянието на неин депутат, лидер, член или симпатизант и… хоп: машината за компромати излее кофата с помия върху главата му. Мине време и същият средностатистически гласоподавател реши, че ей този е неговия човек, споделил личното му разбиране за нещата и… хоп: кофата с помия се излее и върху тази глава. А в помията има всичко: лъжи, полуистини, предизборни глупавинки и твърде малко истина. Защото черната помия, нищо че смърди, много лесно се измива и… замирисва на рози. Т.е. минат ли изборите страстите се успокояват и виновни въобще няма, а помията е излизана, измита и… забравена.
До следващите избори. Които през юни ще бъдат шести за последните три години. Така милиони български лева изтичат заедно с мръсната помия в незнайни канали, а страната все си стои в класацията като най-бедната държава в Европейския съюз. Ето защо на чичо от монтанско или видинско село никак, ама никак не му „пука“ кой кой е в държавата, леви или десни партии ли управляват, дали ще влезем в Шенген /той от селото излиза до близкия град за храна и лекарства/. Доскоро това беше само за чичо от село. Днес, след поредната черна помия и средностатистическия гражданин, който отдавна не може да си отговори на някои политически и житейски въпроси, но все пак стига до урната взе да дава „ на заден“. Взе да се замисля: при тая корупция във високите етажи на властта дали и неговият глас няма да потъне в някой подменен чувал с бюлетини или неотчетен глас в протокола. Замисля се: защо да се хаби и да стига до урната, като на предишните избори над половин милион гласа изчезнаха „яко дим“…
Тогава гласоподавателят тегли една „дълга, па тънка“ на всички и в деня на вота отива да „бере гъби“. Е, няма ли да ги е срам политиците, когато за тях гласуват главно „твърдите“ им ядра и получат като вот някакви си мижави проценти от цялото население на страната?
Знам ли? Дано ошашавения българин излезе по-мъдър от политиците си и даде вота си на 9 юни за най-малкото зло от цялото ЗЛО. Да се замислят здраво и политиците, когато редят листите и да улеснят вота. За да не видим Шенген, европейски пари, високи заплати и по-добър живот през „крив макарон“.
Инак, синдромът „Кой е по-по-най-„ ще даде плодове. И ще налее в изборния ден още по-голяма част от малкото народна енергия там, където всичко това е нежелано.
Каролина КРАЕВА