Да обясня защо не ни се получават протестите! Не е само заради Козяк, а заради собствения ни манталитет. Ние мислим само за себе си, факт. Колективното и общото ни е чуждо и противно. Когато протестираха животновъдите в Странджа, когато им избиваха животинките, останалите българи цъкахме с език и най-много да напишем по някой гневен пост в социалните мрежи. Когато сега протестират зърнопроизводителите, те си се договориха за помощи и си се прибраха, защото техният интерес е за хляба им. Техният, не нашият. И в това няма нищо лошо.
Лошото е, че нямаме общи цели като народ. Когато гори къщата на Вуте, ние не помагаме за гасене на пожара, а правим снимки, коментираме и тайничко злорадстваме колко му е зле на Вуте. Когато гори нашата къща, Вуте пък гледа отстрани и се кефи. Докато не осъзнаем, че имаме национални, български интереси и какви са те, няма да ни се получат нещата.
Колко пъти излязохме като народ на протест? Май не си спомням. Все протестите са партийни, за определена кауза или против определена политика или правителство. Ние не сме определили националните си приоритети, не знаем какво искаме, всичко е хаотично, неорганизирано и без никаква идея какво се случва. Затова и протестите много лесно се яхват от подставени лица. Защото не знаем какво искаме.
В случая имахме национален интерес - българите да ядем българско жито, без внос на чуждо и най-вече отровно украинско. Защото това засяга всеки българин. Но всичко се разми. Зърнопроизводителите си взеха своето, парите не миришат. А и без това и досега внасят и украинско жито, ГМО и препарати на МОНСАНТО. Парите не миришат, дори българите да ядат отровна храна. Всяка коза за своя крак, нали? Общото кучета го яли! Повечето българи са напълно неспособни да разберат причинно-следствените връзки от вноса на украинско жито до това как се увеличават болестите и как вече няма български стоки на пазара.
Еми, заслужаваме си всичко! Народ, който е загубил инстинктът си за оцеляване и се е отказал от разума, е обречен!
Елена Гунчева-Гривова
Свободно слово